Силвия Петкова е адвокат при Софийската адвокатска колегия, основател на Адвокатска кантора „Петкова“, специалист по наказателно право, права на човека в областта на правото на свобода и сигурност, правото на справедлив съдебен процес и забраната за дискриминация и законотворчество. Адвокат Петкова има множество научни и практически публикации както за български правни издания и медии, така и за чуждестранни правни списания. Автор е на множество закони и подзаконови нормативни актове.

---

Домашното насилие е явление, което не подбира жертвите си по сексуална ориентация или полова идентичност и именно поради тази причина властите имат задължение да предоставят защита срещу него при спазване на забраната за дискриминация. 

Всъщност, широко разпространена заблуда е, че домашното насилие е характерно за хетеросексуалните двойки и не се среща при хомосексуалните партньорства. Тази заблуда произтича най-вече от факта, че в българската практика не се срещат случаи на предоставена защита на пострадал от насилие партньор, който е от същия пол като насилника. Този факт, обаче, не се дължи на липса на домашно насилие при хомосексуалните двойки, а по-скоро произлиза от това, че в изключително редки случаи пострадалият еднополов партньор добива смелост да потърси помощ по надлежния ред от страх да не стане жертва на институционална хомофобия, от срам, че е допуснал да стане жертва на насилие, или поради недоверие в съдебната власт.

Разглеждайки наличната статистика за САЩ, предвид факта, че в България такава не се води, за периода 1993 до 1999 г., 0.24% от омъжените жени и 0.035% от женените мъже са станали жертва на домашно насилие от страна на своя партньор. По отношение на хомосексуалните двойки, тези цифри са 4.6% от мъже, намиращи се в хомосексуална връзка, и 5.8% от жени, намиращи се в хомосексуална връзка. Видно от тези данни, поне в САЩ, домашното насилие в хомосексуалните двойки е по-често срещано, особено при жените. Според друго по-скорошно и по-всеобхватно изследване (2018), отново в САЩ, почти една трета от хомосексуалните мъже и една втора от хомосексуалните жени са потвърдили, че са били жертва на физическо или психологическо насилие в рамките на интимната си връзка. В допълнение, над 50% от гей мъжете и почти 75% от гей жените са били жертва на психологическо насилие от партньора си, което се равнява на 4.1 милиона души от ЛГБТИ общността. 

Макар и изключително притеснителни, горните данни трудно могат да се подведат под ситуацията в България, тъй като в обществото като цяло е налице широко неразбиране на формите на домашното насилие, което обичайно се възприема единствено като физическо насилие. 

Ето защо, по-долу разглеждаме въпросите за това какво представлява домашното насилие, какви са неговите форми и има ли специфични проявления при хомосексуалните двойки, кой може да бъде извършител на такова насилие, кога и къде може да се потърси защита и има ли разлика в средствата за защита, предоставени на хетеросексуални и на хомосексуални жертви.   

 

Какво представлява домашното насилие?

   Домашното насилие може да има някое от изрично и изчерпателно посочените в закона проявления под формата на:

1. Физическо насилие. Тази форма е най-интензивна, но е сред по-рядко срещаните. Изразява се във физическа агресия чрез нанасяне на различни по вид и сила удари по лицето и/или тялото на пострадалия. Например, нанасяне на побой, довел до синини, охлузвания, навяхвания, счупвания и т.н.;
2. Сексуално насилие. Всяка форма на принудително осъществяване на сексуални актове или опити към такива актове от страна на партньор, с който пострадалият се намира в брак (независимо, че еднополовите бракове официално не се признават в България) или във фактическо съжителство представлява сексуално насилие. Важно е да се знае, че в законодателството липсва категория „съпружески задължения“, свързани със задължително осъществяване на сексуални контакти. Всеки сексуален акт, който не се извършва със съгласието на двамата участници, представлява сексуално насилие като форма на домашно насилие, както и престъпление по Наказателния кодекс. Например, осъществяване на нежелани или принудителни (чрез физическа сила или заплахи) докосвания и прониквания;
3. Психологическо и емоционално насилие. Тези две форми винаги се разглеждат заедно. Психологическо и емоционално насилие е налице тогава, когато единият партньор използва спрямо другия обидни думи, кара го да изпитва чувство за вина за желанията и предпочитанията си, кара го да се чувства недостатъчен или маловажен и др. Например, реплики от типа „За нищо не ставаш“, „Ако не съм аз, никой няма да те търпи/обича“ и т.н.;
4. Икономическо насилие. Това е също една от най-трудно разпознаваемите форми на домашно насилие, поради факта както, че икономически по-слабият партньор често пъти е стигматизиран от обществото като „използвач“, така и поради патриархалните възприятия във връзките, според които единият се грижи за прехраната, а другият – за домакинството. Последното не само, че не може да бъде изключено при хомосексуалните двойки, но и патриархалният модел, колкото и парадоксално да звучи, е особено често срещан при хомосексуалните жени. Икономическото насилие се изразява в забрана за извършване на трудова дейност или дейност по реализиране на собствени доходи, например, поради ревност, в лишаване от средства за задоволяване на елементарни жизнени нужди, както и в унищожаване на лични вещи, които не са с незначителна стойност или заплахи с такива действия. Например, поставяне на ултиматум „аз или работата ти“, “ако си мислиш, че ще сме заедно и ще работиш [това, което работиш], няма да ни се получи“ и др.;
5. Принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Може да се каже, че това е най-често срещаната форма на домашно насилие, изразяваща се в поставяне на проследяващи устройства, забрана за срещи с приятели/родители/роднини/познати/колеги, желание за предоставяне на „отчет“ къде и с кого се среща партньора, физическо следене (което от 2019 г. е криминализирано деяние) и др.
6. Всяко действие, което представлява опит към осъществяване на някой от горните актове, също се счита за домашно насилие. Така например, ако единият партньор посегне да удари другия, но поради една или друга причина не успее, това ще бъде домашно насилие. По същия начин, ако единият партньор забрани на другия да се вижда с приятели, но той не се подчини, това също е форма на домашно насилие и т.н. 

По отношение на хомосексуалните двойки, както и на двойките, в които единият партньор е транс, съществуват специфични проявления на психологическото и емоционалното насилие. В тях се включват заплахите с „разкриване“ на сексуалната ориентация или половата идентичност пред определен кръг от хора (родители, роднини, колеги и др.), пред които пострадалият не се е разкрил или не желае да го направи. Често пъти тези заплахи играят ролята на бариера за търсене на защита. 

Що се отнася до връзките, в които единият партньор е транс, психологическото и емоционалното насилие могат да приемат още по-жестоки форми, като използване на обидни местоимения като „то“, подигравки с тялото и външния вид, твърдения, че той/тя не е истински мъж/жена, подигравки с идентичността, наричайки ги „женствен“ (при транс мъже), „мъжествен“ (при транс жени), „неопределен пол“ и др. 

 

Кой може да бъде извършител на домашно насилие?

Поначало, законът предвижда широка категория от потенциални извършители на домашно насилие, но предвид разглежданата тема, ще се спра единствено на годните субекти, когато става въпрос за интимна връзка. Това са, на първо място, брачните партньори и на второ място, партньорите, които се намират във фактическо съжителство. 

По отношение на брачните партньори, ясно е, че техният брак ще е сключен в някоя от множеството страни в Европейския съюз, където има такава възможност. Ясно е, също така, че този брак няма да бъде признат в българското законодателство, но това не е никаква пречка да се потърси защита на основание „брак“. Това е така, тъй като българските власти имат задължение да прилагат закона еднакво за всички пострадали от насилие при спазване на забраната за дискриминация по признак „сексуална ориентация“. Така, ако на хетеросексуалните брачни двойки е предоставена определена категория права, то същите права следва да бъдат предоставени на хомосексуалните двойки. 

Във всички случаи на осъществяване на насилие от партньор, намиращ се в еднополова връзка с брак, сключен в чужбина, независимо от неговата валидност пред българското законодателство, налице е второто основание за търсене на защита, а именно – фактическо съпружеско съжителство. Такова ще бъде налице тогава, когато двамата партньори обитават съвместно жилище и се грижат за семейството и домакинството при условията на съвместен принос. Казано по-просто, всяка една двойка, в която двамата интимни партньори живеят заедно и споделят финансовата и моралната тежест в грижите за домакинството и един за друг, ще следва да се възприеме като двойка, която се намира във фактическо съпружеско съжителство.    

 

Кога и къде може да се потърси защита? 

Често срещана грешка на пострадалите от домашно насилие, особено физическо, е да търсят помощ в полицията и да подават жалби в най-близкото районно полицейско управление. 

Защитата от домашно насилие се търси само по съдебен ред пред районния съд по местожителството на пострадалия чрез подаване на молба за защита. В случаите, в които е налице непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалия, съдът издава заповед за незабавна защита в рамките на 24 часа от подаването на молбата. Когато такава опасност не е налице, съдът се произнася в едномесечен срок. 

Важно е да се отбележи, че срокът за подаване на молба за защита е едномесечен срок от последния акт на домашно насилие. В противен случай, съдът няма изобщо да я разгледа, тъй като ще я приеме за просрочена. 

В случаите, когато е налице домашно насилие под формата на физическа агресия, едновременно с молбата за защита до съда, следва да се подаде жалба по районната прокуратура по местоживеене на пострадалия. За да бъде това насилие от компетентността на органите на наказателното производство, то трябва да е довело до продължително разстройство на съзнанието, постоянна слепота с едното или двете очи, детеродна неспособност, загуба на речта, загуба на определени органи, загуба или осакатяване на крак или ръка, постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, трайно отслабване на зрението или слуха, трайно отслабване на речта, счупвания на крайници, челюст или избиване на зъби, обезобразяване на лицето или на други части от тялото, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, мозъчно сътресение, наранявания, които проникват в черепната, гръдната или коремната кухина и др. По отношение на всяко друго по-леко нараняване, компетентен наказателен съд е районният по местоизвършване на насилието. Независимо от вида на нараняването, в случаите на физическо насилие и преди подаване на жалба до прокуратурата/съда, пострадалият трябва да се сдобие  незабавно със съдебно-медицинско свидетелство, удостоверяващо нараняванията.  

Защо е толкова важно да се потърси защита от домашно насилие, дори и при физическо такова, по надлежния ред? Защото гражданското съдебно производство за защита от домашно насилие се провежда значително по-бързо (24 часа до 1 месец от подаване на молбата) от досъдебното производство за нанасяне на телесна повреда (което може да продължи две и повече години). Така може да се окаже, че гражданският съд много по-скоро ще изведе насилника от съвместно обитаваното жилище и ще издаде ограничителна заповед, например, отколкото ще бъде издадена заповед за забрана на насилника да доближава пострадалия в досъдебното производство. От друга страна, в случаите на психологическо, емоционално и икономическо насилие, опитите към такова насилие и принудителното ограничаване на личния живот, личните права и личната свобода, защита може да се потърси единствено пред съда.  

 

Има ли разлика в средствата за защита, предоставени на хетеросексуални и на хомосексуални жертви?

Законът не прави никаква разлика между хетеросексуалните и хомосексуалните пострадали от насилие и следва да се прилага еднакво, тъй като в България съществуват принципите за забрана на дискриминацията по признак „сексуална ориентация“ и за „равенство на гражданите пред закона“. Ето защо, всеки отказ на държавен орган за предоставяне на защита от домашно насилие на пострадал в условията на еднополова връзка е незаконосъобразно, противоречи на Конституцията на Република България и на международните ангажименти на страната ни. При осъществяване на дискриминация при търсене на защита от домашно насилие, компетентен орган е, на първо място, Комисията за защита от дискриминация и след изчерпване на националните правни средства, а именно следващите Комисията съдебни инстанции, компетентен е Европейският съд по правата на човека. 

 

В заключение

Недоверието в съдебната система от страна на ЛГБТИ общността е разбираемо не само заради притеснението от институционална хомофобия, но и поради факта, че българските съдилища почти нямат практика в правоприлагането по въпроси, свързани с равното третиране на хората с хомосексуална ориентация и хората с различна полова идентичност. Липсата на практика се обуславя от липсата на жалби, сигнали и молби, което води до формиране на един омагьосан кръг, в който ЛГБТИ хората се притесняват да потърсят правата си, а правораздавателните органи не могат да се научат правилно да ги прилагат. 

Безспорно в много случаи поддържането на постоянство и настоятелност, когато се получат последователни откази за предоставяне на защита, може да бъде предизвикателство както от финансова, така и от емоционална гледна точка, но достигането до адекватни правни средства за защита за един човек от общността води до създаването на практика, която да се прилага и по отношение на други.