„Куиър Блиц“ е нова дейност на Билитис, която ще има за цел да ви покаже някои от най-изявените, вдъхновяващи и шарени поддръжници на каузата за ЛГБТ+ права. Хора, които си заслужава да познавате, следвате и понякога просто да се оставите да ви вдъхновят. Днес ви представяме…  Ади, Ева и Ема от КРЪЖОК , дискусионен клуб за теми, свързани с равенството, разглеждани през кино и литература.

 

• Кои сте вие? Представете се.

Ади: Здравейте, казвам се Адриана. Член съм на КРЪЖОК и в момента съм студентка в Софийски университет.

Ева: Казвам се Евелина, участвам в КРЪЖОК и уча в Софийски университет.

Ема: Привет, казвам се Ема  и съм почти дипломирал се студент, с разнопосочни интереси. В гимназията започнах да се увличам по социални проекти, струват ми се доста натурални във формата си –  просто „от хората – за хората“.

 

• Разкажи ни за Кръжок. Защо е важно да има такива инициативи?

Ева: Кръжок за мен е място, където мога да открия неочаквани общи преживявания с другите участници. Идеята е да гледаме филми или да четем книги, които ни показват различни аспекти от женското преживяване. Покрай тези неща започваме теми, които сякаш ни обединяват и ни помагат да разпознаем общи преживявания. Карат ни да не се чувстваме сами в тях и откриваме начини за справяне. За мен тази инициатива е важна точно заради това.

Ади: КРЪЖОК е клуб, в който заедно разглеждаме литература и филми, като се концентрираме най-вече върху теми, засягащи половото равноправие в обществото. По този начин в една неформална и подкрепяща среда може да достигнем до дискусията на по-съществени въпроси и обмяната на идеи и опит. Подобни инициативи са важни, защото така по достъпен начин се започва разговорът за всичко онова, чието обсъждане се счита за табу в патриархалното общество, паралелно помагайки ни да разберем собствените си преживявания.

Ема: Една от причините да съм част от КРЪЖОК е сама по себе си нуждата от място като него – място и най-вече хора, с които да се образоваме взаимно на теми, които не се обсъждат или за които, ако се говори, то често е с подигравка или пренебрежение. Такива теми са например страшната дума феминизъм (която не касае само жените), патриархат (с чиито проявления сме така дълбоко свикнали, че често не отчитаме и отличаваме), колониализъм и капитализъм (които вървят ръка за ръка и в естеството си се основават не на хората и тяхното добруване, а на материята и съревнованието). В КРЪЖОК се събираме с хора, с различни възраст и професия, изхождащи от различни преживявания и мироглед, за да разглеждаме именно такива въпроси; заедно избираме филми или текстове, които предполагат подобна насоченост и си създаваме “safe space”, в който да научим всичко, което можем да си дадем едни на други от опит или познания; създаваме си място, в което няма нужда да си знаещ или можещ (каквото и да означава това), а да си просто човек, който иска да разбере защо и как тези теми са значими. Всъщност, че те не са само теми за дискусия, а реалност, която има последствия върху хората и начина им на живот (напр. насилие, потисничество, неравноправие /равен достъп / и др.). Най-ценното за мен в КРЪЖОК е, че се учим, че можем да не живеем един за сметка на друг (дори буквално погледнато, предвид световния икономически ред), а да погледнем доста по-далеч от собствената си паничка. И да се научим да живеем с хора, с различни панички.

 

• Кое те кара да се застъпваш за феминистката кауза?

Ева: Социализирана съм като жена, израснала съм с 3ма братя и винаги съм усещала разликата между нас. Колкото повече растях, толкова повече я виждах и ми се искаше да мога по някакъв начин да прескоча тези ограничения. За мен феминизма е начинът да направя именно това.

Ади: Мотивацията ми да се застъпвам за феминистката кауза се крие в желанието за промяна към по-добро както на лично, така и на институционално ниво. Вярвам,че трябва да се борим за правата на всички жени без значение тяхната етническа или расова принадлежност, сексулана ориентация или статут като транс жена, материално състояние и др. Вярвам, че всички заслужават да водят по-добър и достоен живот в едно по-справедливо общество.

Ема: Това, което най-силно ме кара да се застъпвам, е че темата се смята за приключена. Както наскоро дочух от някого – женската еманципация била отдавна постигната… Даже все още не отчитаме факта, че в днешно време жената обикновено има две работи на пълно работно време – това на работното място и това вкъщи. Защото е и домакиня. Как ли пък не съм чула за мъж домакин? Също така, тук става дума и за всички феминизирани професии (даже в речта си използваме предимно „чистачка“, „учителка“ – пак попадащи във вид грижовен труд), а не „инженерка“, например. Подобен е примерът с обективизиране на жената с нежност и покорност, третиране като сексуален обект и други видове не само физическо, но и емоционално и психическо насилие. До голяма степен понятието за феминизъм ни е непознато, което ме кара да го намирам за съществено.

 

• Кръжок често засяга и ЛГБТИ темата, защо според теб е важно да има пресечност между двете каузи?

Ева:  ЛГБТ обществото и жените често стават жертва на подобен вид насилие. Изобщо често виждаме как обществото смята женствеността за нещо обидно или просто свръхсексуално, сякаш можем да съществуваме само в тези две измерения. Същата тази женственост се приписва по един или друг начин ва представители на лгбт обществото – свръхсексуализация или обида на/от женствеността.

Ади: Преживяванията на жените и хората от ЛГБТИ обществото често имат общи допирни точки и смятам, че борбата за равноправие и премахването на дискриминацията, както в нейното системно, така и в нейното обществено проявление, към всички маргинализирани и опресирани хора е обща. За да бъде постигната истинска промяна всички подобни каузи трябва да са пресечни и еднакво важни.

Ема: ЛГБТ+ общността попада в една от маргинализираните групи по ред причини. Част от тях са омраза и насилие насочено към ЛГБТ+ хората; често са икономически затруднения, при отхвърляне от семейство и приятелски кръг, проблемни ситуации на работното място, които не се разпознават от законодателството. Сериозен проблем е и неравноправието при отглеждане на дете, медицински грижи и други услуги, които са осигурени на гражданите, но от които ЛГБТ+ хората не могат да се възползват, тъй като не са установени като съществуващи при тези обстоятелства от закона (напр. брак в чужбина, който няма никаква стойност в България). Намирам борбите свързани с феминизма и тези за ЛГБТ+ правата за сходни, от гледна точка на мястото, в което и двете „групи“ хора са поставени – техните затруднения със системата и възприетите норми.

 

• Ако можеше да кажеш нещо на твоето 12-годишно аз, какво би било то?

Ева: Хей, нещата, през които минаваш не са нормални, а просто нормализирани. Съжалявам, ще трябва много време докато хората около теб също го разберат.

Ади: Не се страхувай да отстояваш себе си, дори и да си просто едно малко момиче в очите на всички други. Скоро и ти ще намериш своя глас.

 

Следете за предстоящите събитя и Кръжок в страницата на Феминистка Библиотека