„Куиър Блиц“ е дейност на Билитис, която ще има за цел да ви покаже някои от най-изявените, вдъхновяващи и шарени поддръжници на каузата за ЛГБТ+ права. Хора, които си заслужава да познавате, следвате и понякога просто да се оставите да ви вдъхновят. Днес ви представяме… Радослав Стоянов

• Кой си ти? Представи се.

Казвам се Радослав Стоянов и съм активист за правата на човека. Започнах активизма си най-напред с правата на ЛГБТИ хората конкретно още през 2004 – 2005 г., а впоследствие започнах да се занимавам и със защитата на правата на други уязвими групи хора в България. От 2013 г. работя в Българския хелзинкски комитет. В момента съм и студент по право. Предпочитам кучета пред котки, харесвам италианската и азиатската кухня и когато не чета правна или научна литература, предпочитам да бягам от реалността с книги и филми, посветени на фантастични светове.

• Кое те кара да се застъпваш за ЛГБТИ каузи? 

На първо място това, че самият аз съм гей мъж. На следващо – неудовлетвореността ми от състоянието на правата на ЛГБТИ хората в България. И на трето място – това, че видях възможност да направя нещо, което е по силите и възможностите ми. Започнах активизма си превеждайки тематични статии в Уикипедия, защото през 2004 г. почти нямаше или имаше, но много малко информация относно въпросите на ЛГБТИ хората на български език. Исках да направя информацията достъпна, защото вярвам, че знанието е ключ към напредък и разрешаване на проблемите.

• Три неща, които те правят щастлив? 

Приятелите, лятото и осъдителните съдебни решения срещу лошите хора.

• С кое свое постижение в сферата на активизма се гордееш най-много?  

Със съдебния успех срещу Общинския съвет в Пазарджик, който през 2009 г. със своя наредба опита да забрани „публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация на обществени места“ (цитирам дословно формулировката им). Вследствие на моите и на активиста Добромир Добрев действия тази разпоредба бе установена като дискриминационна от българския съд.

• Кой е най-вълнуващият София Прайд, на който си бил, и защо?  

Прайдът през 2009 г., защото ми беше първият. За първи път изпитах това усещане – да си сред тълпа от хора, на улицата, посред бял ден, сред които не трябва да се криеш и преструваш, които те подкрепят и приемат. Това те прави силен и смел. Поривът, който изпитах тогава, е незабравимото усещане за освобождение и за принадлежност към нещо много по-голямо от мен. Това е, което ни дава прайдът, и ние трябва да се борим да го има.  

_

Следете работата на Радо, като следвате Български хелзинкски комитет