Това лято се състоя международен ЛГБТИ лагер на име Rainbow School Activism по програма Еразъм+, в който Фондация „Билитис” бе партнираща организация. Организатор на 10-дневният ЛГБТИ лагер бе Saplinq (Словакия), а самият лагер се проведе в малко китно планинско селище в Словакия, което приюти близо 40 ЛГБТИ младежи от Италия, Испания, Полша, Словакия, Чехия, Белгия и България. Основната тема на лагера беше насочена повече към мотивирането на млади хора, които активно да се включат в ЛГБТИ движението , както и за създаването на ЛГБТИ клубове в училище или университета.

Освен разнообразен и интересен заради многобройните си занимания, уъркшопи и участници, лагерът беше и силно информативен. Фасилитаторите по изключително интересен начин успешно поднесоха информация по различни ЛГБТИ теми на участниците, използвайки методи от неформалното образование като танц, рисунки, игри, презентации и други упражнения. Те бяха прекрасен начин модераторите да предадат част от опита и знанията си, а младежите на свой ред сами пожелаха да усвоят част от тези методи, като някои от тях си тръгнаха от лагера, заредени с енергия и вдъхновение да се занимават именно с това.

От ден номер едно атмосферата на лагера беше изключително предразполагаща за участниците. Младежите, както и фасилитаторите успяха да изградят динамика и среда, в която всеки се чувстваше комфортно и свободно и в която всеки можеше да научи нещо ново с лекота. Освен забавни енърджайзъри и полезни уъркшопи, представени ни от самите организатори в първата половина от лагера, от втората половина самите участници бяха тези, които трябваше да поемат щафетата и саморазпределени по групи, всеки участваше в подготовката и изнасянето на свой собствен уъркшоп. Темите бяха най-разнообразни – от „Интерсекционалност” и „Какво е да си транс човек?” до „Куиър идентичности”, и „Как да приветстваш нови хора в своя клуб/организация?”.

Ето и какво впечатление споделя един от участниците от България по повод уъркшоп, на който е присъствал:

„По време на лагера, това което най-силно ме впечатли беше уъркшоп на тема „ЛГБТ+ и психично здраве“. Водещият на заниманието беше транс момче на име Лукас, който поднасяше част от информацията от първа ръка. За първи път присъствах на събитие, на което толкова открито се говори за вътрешния свят на човек и всичките му нестабилности, което резонира толкова силно с всеки от нас. Най-вече ме вдъхнови това, че Лукас, въпреки всички неравности по пътя си (самият той е преживявал някои от описаните в уъркшопа състояния), сега смело стоеше пред нас и най-старателно ни даваше информация. Информация, която ние също можем да предадем нататък и така да направим живота на една група хора по-лесен и споделен.”

Самите теми и начините, по които бяха поднесени, говореха изключително много и за хората, които ги представяха. Всеки беше свободен да изрази себе си по начин, с който се чувства най-комфортно.

В свободното си време, всички имаха възможността или да се разходят в някой от градовете наоколо, или да се погрижат за летния си тен, като посетят басейна в близост.

Тъй като менталното здраве е от изключителна важност за нашата общност, участниците имаха на разположение и стая за медитация и четене, където човек преспокойно можеше да остане със себе си, да се погрижи за духа и тялото си или просто да се потопи в света на книгите.

Едно от най-интересните и запомнящи се събития от програмата на лагера беше това, в което една спокойна вечер около запаления лагерен огън всички, събрани си разказваха истории за разкриване – едни емоционални, други забавни, но без съмнение това беше едно от най-сближаващите дейности по време на целия лагер.

И така, десетте дни от лагера бързо се изтърколиха и всички поеха по своя си път, но всеки си тръгна с нещо. Ние със сигурност се отправихме обратно към България по-замислени, по-приемащи и отворени за другите, и още по-вдъхновени за активизъм и борба.