“На масата” е движенчески вербатим спектакъл (т.е. спектакъл тип документален, създаден по реални истории, които по време на самото изиграване на представлението на сцена биват разказвани с помощта на слушалки, закрепени за актьорите в реално време), който разглежда преживяванията на хора от ЛГБТИ+ общността, по-конкретно на гей жени и гей мъже.

Режисьорът Констанца (в творческо дуо с Даниел) започва работа по подобни проекти с най-познатото на куиър общността представление Прайд, което преди време беше представено във функциониращата тогава  Червена къща и пресъздаваше усещанията и преживяванията на участниците в първия прайд в България. Сценичният декор на спектакъла в Сцена Дерида включва маса с шест стола, един от които облечен в пластмаса при началото на представлението (а отдолу разкриващ се в цветовете на дъгата в неговия край), като актьорите са в червени дрехи и всеки изразява това, което разказва, с думи и с експериментални танцови движения и присъствие и преплитане през различните сцени.

Историите в представлението пресъздават  осъзнаването, разкриването и приемането на сексуалната ориентация, периодите, през които емоционалното същество преминава, за да я разбере и да я възприеме като част от себе си, както и до каква степен езикът разпознава и комуникира коректно тези усещания през годините. Не на последно място е навлизането на “чуждия” и “външния” човек като двигател на събитията, който метафорично нарушава целостта на семейния космос и символизира отказа на семейството да приеме сексуалността като присъща, а не “наложена” такава.

“На масата” впечатлява със своя поетичен изказ, вдъхновен и включващ творчески произведения на поета Николай Атанасов, както и с дълбоката си емоционална обвързаност, с която героите се търсят, отстояват силата и вярата си и защитават идентичността си. Това е една интимна приказка, която е отворена за интерпретация както със своя край, така и с всеки, с когото публиката може да се припознае или с нагласите, които може да избере да въплъти. Визуално спектакълът е изчистен, с леко музикално и светлинно оформление и основно разчита на думите и движенията за предаване на недоизказаните ценности и конфликти по време на семейните дискусии и изразяването в обществото.

Усещането за общност не е така силно застъпено, както е строгата индивидуална перцепция, като обаче често разбираме, че различните приоритети и перипетии невинаги означават съвсем различен път и най-важна е една подкрепяща  среда на доверие и надежда. Застъпени са темите за искреността срещу самосъхранението, етикетите, в които хората се намират, откритията и споделянето, промяната на отношенията между членовете на семейството преди и след разкриването, напрежението спрямо предразсъдъците и любовта срещу отхвърлянето и егото.